КЍПВА МИ несв.; кѝпне ми св., непрех. Обхваща ме силно чувство (обикн. на яд, гняв, злоба), което изведнъж проявявам; разгневявам се, избухвам, писва ми. Слушах, слушах дългите му и глупави обяснения и накрая ми кипна, прекъснах го и го нарязах като кисела краставица.
◊ Кипва ми / кипне ми келя. Разг.; Кипват ми / кипнат ми триците. Диал. Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разсърдвам се. — Па като заниза едни упреци .. Цял кош обвинения... На мене, на баща си .. Слушах, слушах, па като ми кипна келя... Др. Асенов, СВ, 79. Младият човек се огледа сконфузено, видя наблизо една стара жена, .. и тутакси скочи от мястото си. Дорде обаче старата жена докрета, карираният се намести на седалката .. Но не го оставиха. Пък и на мен ми кипна келят. „Гражданино, казвам, мястото беше отстъпено на старата жена.“ Ем. Манов, В, 24. Кипва ми / кипне ми кръвта. Обхваща ме силна възбуда, вълнение; изпадам под властта на някакво много силно чувство. Светослав и войводите бяха пияни, кръвта им бе кипнала, безумие бе замъглило погледа им — и те се нахвърлиха върху плахите българи с бичове. Н. Райнов, КЦ, 137. — Ти си ни бил водач и ще ни бъдеш водач .. Знай само това: ако ти кипне кръвта, попитай ума си, а после чуй какво казва и сърцето, па тогава решавай. Ст. Загорчинов, Избр. пр III,101.